За периода от Освобождението до днес Софийската община е ръководена от 57 кметове
Те са избирани или назначавани в съответствие с действащите по тяхно време закони за градските общини. Софийските кметове ръководят общинските управи (съвети или администрации) и претворяват техните решения, както и тези на някои държавни органи за изграждането на града и неговото благоустрояване през тези години. Заедно с това те участват и в разрешаването на множество въпроси и проблеми от живота на софийските жители, започващи от тяхното раждане, до края на земния им път. Приносът на всеки един от тях на този пост се обуславя от обществено-политическите условия в страната, продължителността на тяхното кметуване и, не на последно място по значение, от управленските им способности и индивидуални качества. Повечето от софийските кметове са по-известни със своята дейност, която осъществяват преди или след пребиваването си на кметския стол. Много от тях са министри, депутати, дипломати, военачалници, индустриалци, банкери, лекари, инженери, учени, публицисти и пр. Четирима от тях – Д. Петков, Т. Живков, Ст. Софиянски и Бойко Борисов – в различни периоди оглавяват и държавното управление. Независимо от нееднозначната оценка за тяхната дейност като кметове, всички те са част от 138-годишната история на София от Освобождението до наши дни. Някои от тях имат значителен принос за постигнатия по време на тяхното управление просперитет на столичния град, а имена като Д. Петков, генерал В. Вазов и инж. И. Иванов с пълно основание могат да бъдат вписани сред най-видните представители на строителите на нова София.
(10 февруари 1878 – 8 май 1878)
Първият кмет на София след Освобождението е утвърден за председател на Софийския градски управителен съвет от губернатора на града – Пьотр В. Алабин. Внезапната смърт на М. Ташев прекъсва неговата дейност само три месеца след заемането на кметския пост. Независимо от този кратък срок, по негово време се решават някои неотложни благоустройствени въпроси на следосвобожденска София. Почистват се градските улици и площади от многогодишна смет, която се извозва извън чертите на селището. Възстановява се уличното осветление и се поръчват нови газени фенери. Определят се нови граници на София. Изгражда се градска санитарна комисия. Организира се „Служба за потушаване на пожари". Открива се първата обществена градина – част от днешната "Градска градина". Основава се техническа служба при Софийската община, оглавявана от чешкия архитект А. Колар, със задача да започне работа по съставяне на първия регулационен план на София.
ДИМИТЪР ХАДЖИКОЦЕВ
(9 юни 1878 – 1 август 1878; 28 декември 1883 – 9 май 1884)
Заема на два пъти длъжността председател на Софийския градски управителен съвет. През първия му мандат се поръчват нови газени фенери от странство за софийските улици, взема се решение за задължително участие на представители на еснафските организации в противопожарната служба, определя се съставът на училищния комитет и др. Второто му кметуване е свързано с предсрочното отстраняване на неговия предшественик от този пост и временното му назначение начело на Софийската община за около четири месеца. За това време липсва по-значителна благоустройствена дейност в столичния град.
ДИМИТЪР ДИМОВ
(2 август 1878 – 29 декември 1878)
По негово време като кмет на София градът е разделен на квартали. Разрушават се десетки порутени турски къщи и се поправят някои от софийските улици. По хигиенни съображения Конският и Говеждият пазар се изместват извън чертите на града. Определя се ново място за гробище в източна посока до Цариградското шосе. Общинският съвет изпраща циркулярно писмо до всички общини в страната с призив за събиране на доброволни помощи за издигането на паметник на Васил Левски, на мястото, където е бил обесен. По идея на губернатора Алабин се основава Софийската публична библиотека. Наименоват се улици на двамата чуждестранни консули в София преди Освобождението – френския Леандър Льо Ге и италианския Вито Позитано – за заслугите им към града и неговите жители.
ТОДОР ПЕШОВ
(30 декември 1878 – 13 септември 1879; 10 май 1884 – 24 август 1885)
Той е първият кмет на София, избран след проведени избори за общински съветници. По време на първия му мандат започва строежът на "Паметника на В. Левски". Открива се първата софийска болница в ремонтираната сграда на бивш турски склад. За подобряване състоянието на уличното осветление във Виена са поръчани 300 бр. газени фенери. В сградата на общинското училище „Ив. Денкоглу", до църквата „Св. Неделя" се открива "Софийската мъжка гимназия" (7 януари 1879). Удовлетворена е молбата на сърбина Гаврил Йованович за откриването на театър в София. Задължават се аптекарите да имат нощни дежурства за обслужване на нуждаещите се. Общинският съвет приема мерки за тържественото посрещане на първия български княз – Александър Батенберг – и изпращането на императорския комисар княз Дондуков-Корсаков. Във връзка с неговото отпътуване от страната последният е провъзгласен за почетен гражданин на София (юни 1879). По време на второто пребиваване на Т. Пешов на кметската длъжност се полагат грижи за разрастването и оформянето на Пипиниерата ("Борисовата градина"). Изгражда се единият от водните резервоари при с. Бояна, както и част от водопровода от него до града и др.
ДИМИТЪР ТРАЙКОВИЧ
(14 септември 1879 – 30 юни 1880)
Общинският съвет приема Първия регулационен план на София (16 януари 1880), който става ръководен документ за бъдещото изграждане на столицата. Сформира се благоустройствена комисия, състояща се от членовете на Съвета, градския инженер и градския лекар, която да се грижи за поправянето, канализирането и осветлението на улиците. Открива се "Първа девическа гимназия" (17 септември 1879 г.).
ТОДОР ИКОНОМОВ
(1 юли 1880 – 30 декември 1880)
За пръв път Столичната община под ръководството на Т. Икономов въвежда годишен бюджет. Завършва се градоустройственият план на София. Полага се основният камък на "Класическата мъжка гимназия" на ул. „Дунав" и ул. „Московска". Общинското управление преминава на подчинение единствено на Министерството на вътрешните работи.
НИКОЛА ДАСКАЛОВ
(15 февруари 1881 – 30 септември 1881; 2 ноември 1887– 31 август 1888)
Ръководи на два пъти Столичното общинско управление. През първия мандат липсват данни за някаква по-забележителна дейност. По време на второто кметуване на Н. Даскалов започва застрояването на квартал „Три кладенци" ("Ючбунар") съгласно Първия регулационен план. Регулирани са улиците „В. Левски", „Гурко", „Парчевич" и др. Отчуждени са редица имоти за разширяването на булевардите „Витоша" и „Мария-Луиза". Към Столичната община се създава войскови обоз от 40 коли по предписание на Министерството на войната.
ИВАН ХАДЖИЕНОВ
(1 октомври 1881 – 29 април 1883)
Под негово ръководство Столичното общинско управление развива оживена дейност по прилагането на градоустройствения план и благоустрояването на града. Прокарват се нови улици и площади, а на други се извършва нова регулация. Каптират се три извора над село Бояна и се подменя частично старият градски водопровод, който докарва водата от Витоша до София. През 1882 г. се поставя началото на изграждането на „Пипиниерата" — бъдещата „Княз-Борисова градина". Със съдействието на Хаджиенов се закупуват 11 хиляди фиданки, като той лично следи за тяхното разсаждане и развитие. За да се осигурят необходимите средства за благоустройствена дейност на общината, София се разделя на четири финансови участъка и се увеличават данъците върху спиртните напитки, мерките, теглилките и бариерното право. Кметът Хаджиенов сключва и първия дългосрочен общински заем от 850 хиляди лева.
НИКОЛА СУКНАРОВ
(30 април 1883 – 27 декември 1883)
Пребивава на кметския пост около 7 месеца, през което време няма някаква по-значителна дейност.
ИВАН СЛАВЕЙКОВ
(25 август 1885 – 19 октомври 1886)
Дейността му като столичен кмет е свързана предимно с военновременната обстановка, създадена през Сръбско-българската война (1885), и обслужването на войските, преминаващи през София към западната граница.
ЙОСИФ КОВАЧЕВ
(20 октомври 188 – 1 ноември 1887)
По време на кметуването на Й. Ковачев, известен повече с просветната си дейност от преди Освобождението, се полагат грижи за регулирането на някои софийски улици съгласно Първия регулационен план.
ДИМИТЪР ПЕТКОВ
(1 септември 1888 – 7 октомври 1893)
Благодарение на неговата инициативност и енергични действия по време на повече от петгодишното му пребиваване на кметския пост София започва да придобива облик на модерен европейски град. През този период столицата се разделя в административно отношение на 5 района. Разширяват се строителните й граници. Общинските служби се реорганизират и подчиняват своята дейност на новосъздадените правилници. Отчуждават се имоти и се разрушават сгради, за да се приложи градоустройственият план на София. Оформени са много от днешните централни площади, булеварди и улици на града. Изградени са Лъвовият (1889) и Орловият (1891) мост. Подменя се старият водопровод с доставени от чужбина чугунени тръби. Определя се сегашното място на Централните софийски гробища и се създава правилник за погребалната служба. Разширява се "Градската градина". Обявява се конкурс за построяването на Общински минерални бани и сграда за нов общински дом. Правят се проучвания за въвеждането на електрическо осветление в София, електрически трамвай и прокарването на модерна канализация. Д. Петков лично съдейства за завършването на проточилия се с години строеж на "Паметника на Васил Левски". За осъществяването на многобройните благоустройствени начинания той сключва с Лондонската банка общински заем в размер на 10 милиона лева. Част от проектите, замислени или започнати по негово време, се осъществяват в по-късни години.
ХРИСТО БЛАГОЕВ
(18 октомври 1893 – 31 май 1894)
Създават се отделни водопроводни и канализационни служби при Столичната община. Продължава проучването и подготвителната работа за сключване на концесии за електрифицирането на града и въвеждането на електрически трамвай.
ИВАН ГРОЗЕВ
(16 юли 1894 – 15 юли 1895)
Съгражданинът и съратникът на Васил Левски ръководи Столичната община в продължение на една година, като едновременно с това е и председател на Софийската търговско-индустриална камара. По негово време продължават редица благоустройствени работи, започнати от годините на Д. Петков.
ДИМИТЪР МОЛЛОВ
(16 юли 1895 – 30 септември 1896)
ГРИГОР НАЧОВИЧ
(1 октомври 1896 – 7 април 1897)
Заема кметската длъжност само формално, за около 6 месеца. През този период Столичният общински съвет се ръководи от неговия помощник Димитър Ножаров.
ДИМИТЪР ЯБЛАНСКИ
(8 април 1897 –11 април 1899)
По негово време се подготвя изменение на действащия Закон за градските общини, одобрено от Народното събрание през 1898 г. Слага се в ред бюджетът на Столичната община чрез осъществяването на изгодни договори и концесии, които увеличават общинските приходи. Сключени са споразумения с една френска фирма за електрифицирането на София и с белгийска – за прокарването на електрически трамвай. Започват корекции на Перловската и Владайската река. Регулират се улици в центъра и покрайнините на града.
ХРИСТО ПОПОВ
(12 април 1899 – 4 януари 1901)
През неговия мандат е въведено електрическото осветление в София (1 ноември 1900 г.) и потегля първият трамвай (1 януари 1901 г.). Създаден е и одобрен гербът на столицата (април 1900 г.). Xр. Попов участва в инициативния комитет за построяването на "Паметника на Цар Освободител". Открива се градска общинска болница и се въвежда безплатна медицинска помощ за бедните софийски граждани.
ПЕТЪР ЧЕРНЕВ
(4 април 1901 – 23 септември 1903)
След Xр. Попов Столичната община е управлявана три месеца от тричленна комисия, след което за кмет на града е избран П. Чернев. През неговото кметуване е открита трамвайната линия за Княжево (1 април 1901 г.) и някои други трамвайни маршрути са удължени. Положен е основният камък на "Паметника на Цар Освободител" (23 април 1901 г.).
ПЕТКО НИКОЛОВ
(2 март 1904 – 7 юли 1905)
През този период Софийският общински съвет под ръководството на кмета П. Николов полага грижи за подобряване водоснабдяването на града. За целта водите на Владайската река са хванати на височина 1800 m и чрез тръби са вкарани в резервоара при с. Бояна. Подготвят се вторите конкурсни планове за изграждането на Софийската минерална баня.
МАРИН ТОДОРОВ
(8 юли 1905 – 21 март 1908)
Сравнително по-продължителният срок на кметското управление на М. Тодоров и организационните му качества допринасят за една плодотворна строителна и благоустройствена дейност на Столичната община. Пуснат е новият Боянски водопровод (5 декември 1907 г.), с който в София се докарва вода от високите части на Витоша. Разширява се водопроводната мрежа, извършват се нови корекции на Перловската и Владайската река, удължават се трамвайни линии, централни булеварди и площади се павират с керамични блокчета, внесени от Австро-Унгария. Завършен е строежът на малката баня на ул. „Екзарх Йосиф"( 1908) и нов клон на пожарната команда в кв. „Три кладенци". Открити са Народният театър (3 януари 1907 г.) и болницата „Майчин дом" (19 декември 1907 г.). Започва строежът на Централната минерална баня, Халите, Градското казино, 5 общински училища, помещенията на противопожарната служба на ул. „Раковски". За реализирането на тези начинания и изплащането на стари общински задължения М. Тодоров сключва втория след Д. Петков външен заем от 35 милиона лева. Редица други негови идеи остават неосъществени поради оставката на М. Тодоров от кметската длъжност след смяната на правителството.
ГЕОРГИ САРАФОВ
(22 март 1908 – 31 март 1908)
Пребивава на кметския стол само една седмица.
АТАНАС ХРАНОВ
(1 април 1908 – 31 юли 1908)
Без съществена дейност през тримесечното си кметуване.
ЕВСТАТИ КИРКОВ
(1 август 1908 – 18 октомври 1910)
В началото на 1910 г. успява да сключи третия външен заем на Софийската община за 15 милиона лева. Благодарение на тези средства е продължено строителството на 8 основни училища, 2 прогимназии, Софийската минерална баня и Халите. Построени са общинската фурна, павилионът на езерото в "Борисовата градина". Заселена е част от общинската мера. В разгара на многостранната дейност, разгърната през мандата на Евстати Кирков, той е принуден да подаде оставка.
КОНСТАНТИН БАТОЛОВ
(1 ноември 1910 – 17 август 1911; 6 септември 1920 – 8 юни 1922)
По време на първото му кметуване се завършват две от строящите се основни училища и започва изграждането на осем нови училищни сгради. Оформя се градината около църквата „Св. Никола" в кв. „Три кладенци", използвана дотогава като Говежди пазар. Продължават корекциите на двете софийски реки – Перловска и Владайска. През втория мандат на К. Батолов се изгражда модерен цветарник в "Борисовата градина". Урежда се нормативно правото на столицата да черпи вода от рилските притоци на р. Искър, предпоставка за бъдещото изграждане на водопровода Рила – София.
ХАРАЛАМПИ КАРАСТОЯНОВ
(18 август 1911 – 22 май 1912)
На 18 август 1911 г. управлението на Столична община се поема от тричленна комисия, оглавявана от X. Карастоянов, а след проведените избори за общински съветници на 27 септември с. г. той е избран за кмет. През сравнително краткото време на неговото кметуване се закриват публичните домове в София и продължава строителството на общински училища. Извършва се разменно гостуване на представители на Столичния и Парижкия градски съвет начело с техните кметове.
ИВАН ГЕШОВ
(23 май 1912 – 11 февруари 1914)
Открива се Софийската минерална баня (13 май 1913 г.). Завършен е строежът на 7 основни училища. Продължени са две трамвайни линии. Павиран е пл. „Св. Александър Невски". Общинският съвет взема решение за преодоляване на жилищните проблеми на столицата. Във връзка със започването през септември 1912 г. на Балканската война повечето от благоустройствените работи на Столичната община са преустановени.
ПЕТКО ТОДОРОВ
(12 февруари 1914 – 18 март 1915)
Започва изграждането на общински жилища за бедни софийски жители в кв. „Три кладенци". Удвоена е трамвайната линия по бул. „Дондуков". Завършва се сградата на едно общинско училище.
РАДИ РАДЕВ
(18 март 1915 – 11 август 1918)
На 18 март 1915 г. Столичният градски общински съвет е разтурен и управлението се поема от тричленна комисия начело с Р. Радев. На 25 май с. г. той е избран за кмет на заседание на Общинския съвет. Неговият мандат съвпада с годините на Първата световна война, когато работата на общинските служби е подчинена предимно на военновременните нужди на столицата. През този период осветлението и трамваите са отнети от чуждестранните дружества и преминават под управлението от Софийската община.
ГЕОРГИ КАЛИНКОВ
(12 август 1918 – 5 септември 1920)
Ръководи Столичния общински съвет през много труден период на следвоенна криза в страната, когато столичните общински служби са разстроени и възпрепятствани да развият своите дейности.
КРУМ ПОПОВ
(10 юни 1922 – 9 юни 1923)
След втория мандат на К. Батолов кметската длъжност е поета от Крум Попов. Неговото управление се запомня с приемането на нов закон за Столичната община и разделянето на София на 6 районни кметства. Продължава започнатото по-рано строителство на електрическата централа „Бояна" и се удължава трамвайната линия по ул. „Пиротска". Загива по време на преврата от 9 юни 1923 г.
ИВАН ПЛОЩАКОВ
(10 юни 1923 – 13 юли 1924)
След деветоюнския преврат управлението на общината се поема от седемчленна комисия. За нейн председател е назначен Иван Площаков, дългогодишен съветник. Независимо че той не е официално номиниран за столичен кмет, почти едногодишното му изпълняване на тази длъжност и естеството на извършената от него дейност позволяват Иван Площаков да бъде включен в списъка на софийските кметове.
ПАСКАЛ ПАСКАЛЕВ
(14 юли 1924 – 16 април 1925)
С негово съдействие започва подготовката на строежа на водопровода „Рила – София" и изграждането на ново крило на Софийската кланица. Почива от раните си при атентата в църквата „Св. Неделя".
ГЕОРГИ МАДЖАРОВ
(10 юни 1925 – 13 ноември 1925)
Дейността му като столичен кмет прекъсва трагично само 5 месеца след заемане на длъжността – загива от ръката на уволнен от него общински служител. За това време са удвоени трамвайните линии до „Княжево" и „Подуяне", а някои други са удължени.
ВЛАДИМИР ВАЗОВ
(7 април 1926 – 14 март 1932)
С избирането на Вл. Вазов на кметския пост започва един нов етап от развитието на Столичната община. Той се характеризира с прагматично управление на общинските служби и подобряване на финансовото им състояние, което довежда до безспорни резултати във всички области от живота на столицата. За това допринасят и личните качества на Вл. Вазов – предприемчивост, всеотдайност и организационен талант, доказали го по време на Първата световна война и като талантлив военачалник. През 6-те години на неговото управление започва осъществяването на най-големите начинания на Столичната община – изграждането на водопровода „Рила – София", замислен в началото на 20-те години и окончателно завършен през 1933 г. Построяват се водноелектрическите централи при с. Курило (1927) и с. Симеоново (1928). Значително се подобрява уличното осветление на града. Прокарани са 22 км нови трамвайни линии и са доставени 40 нови мотриси и ремаркета. Урежда се обезщетението, което Столичната община дължи на белгийското д-во за експроприацията на трамвайната служба по време на войната. Подменят се повечето от дървените мостове на Перловската и Владайската река с железобетонни. Открива се Народната баня (1928) при Централната минерална баня и квартална баня в „Три кладенци" (1931). Създава се бюро за социални грижи, което организира безплатни медицински и други грижи за крайно бедните софийски жители. Започва строеж на новата кланица. Открива се Градската библиотека при Столичната община и се поставя началото на Общински музей и архив (1928). През 1929 г. се учредява почетен знак на Столичната община за отличаване на българи и чужденци с особени заслуги към София и нейните жители. От 14 март 1932 г. до февруари 1933 г. Столичната община се управлява от седемчленна комисия. Със заповед на министъра на вътрешните работи за неин председател е назначен Боян Начов.
ХАРАЛАМПИ ОРОШАКОВ
(20 февруари 1933 – 24 юни 1934)
По негово време се пуска в експлоатация водопроводът „Рила – София" (23 април 1933 г.) и се открива новата Софийска кланица (31 декември 1933 г.).
ИВАН ИВАНОВ
(25 май 1934 – 9 септември 1944)
С царски указ № 210 от 24 май 1934 г. за кмет на София е назначен инж. Иван Иванов. Дейността му в столичните общински служби започва през 1919 г., когато е назначен за помощник-началник на отделението за водоснабдяване и канализация. През следващите години той проучва и проектира рилския водопровод, а от 1925 г. ръководи дирекцията за неговото изграждане до завършването на обекта през 1933 г. По време на неговото кметуване се извършва основно реорганизиране на службите на Столичната община. Създават се нови отдели и правилници за тяхната дейност. Назначават се кадърни специалисти, които скъсват със съществуващата дотогава бюрократична и неефективна практика на общинските чиновници. Едно от най-големите постижения на Столичната община през този период е ликвидирането на всички финансови нейни задължения, натрупани по време и след годините на войните (1915 – 1918). През 1934 г. е изготвена нова „Наредба-закон за застрояване на столицата София", която допринася за подобряване на градоустройствената дейност в София. Наредбата предвижда създаването на нов градоустройствен план на столицата, издържан в духа на модерните европейски градоустройствени тенденции. Така се стига до изработването и одобряването през 1938 г. на Мусмановия план, който поради настъпилите военни години остава нереализиран. През 1938 г. се образува нова административна териториална единица – Столичната голяма община – чрез присъединяването към София на околните села. Под ръководството на инж. Иван Иванов Столичната община извършва множество подобрения и нововъведения по отношение на водоснабдяването, канализирането, павирането, електроснабдяването, озеленяването, чистотата на града. Въвежда се автобусният (26 април 1935) и тролейбусният (8 февруари 1941) транспорт. В резултат на цялостната дейност на Столичната община в периода 1934 –1944 г., като се изключат последните години на Втората световна война, столицата постига едно високо ниво на своето архитектурно, градоустройствено и благоустройствено развитие. След 9 септември 1944 г. до влизането в сила на Закона за народните съвети от 3 март 1948 г. Столичната община се управлява по действащите дотогава закони и наредби, като в тях се влага и ново съдържание.
ПЕТЪР СЛАВИНСКИ
(10 септември 1944 – 21 септември 1944)
Назначен е за временен столичен кмет с устна заповед на тогавашния министър на вътрешните работи. Изпълнява тази длъжност съвсем кратко време.
АЛЕКСИ КВАРТИРНИКОВ
(23 септември 1944 – 21 март 1945)
По време на краткия му престой като временен кмет се полагат усилия за разчистване на софийските улици от разрушените сгради по време на бомбардировките на града през 1943 – 1944 г. За целта се създава Дирекция за възстановяване на столицата.
НИКОЛА БРОНЗОВ
(22 март 1945 – 29 октомври 1945)
Назначен е за кмет съгласно нова наредба на Министерския съвет за временните общински управи. Продължават работите по разчистването на града. Приет е първият извънреден бюджет на Общината. Открива се язовир „Бели Искър" (14 октомври 1945 г.), започнат по времето на кмета Иван Иванов.
СЛАВЧО СТОИЛОВ
(1 ноември 1945 – 1 март 1948)
Възстановяват се водопроводната, канализационната и електрическата мрежа, разрушени по време на войната. Извършват се ремонтни работи на засегнати от бомбардировките улици, площади, обществени и частни сгради. Одобрен е нов градоустройствен план на София. Създават се четири общински стопански предприятия.
ДОБРИ БРАДИСТИЛОВ
(2 март 1948 – 27 май 1949)
Съгласно конституцията от 1947 г. влизат в сила нови правила за изграждане на местни държавни органи. Назначена е временна управа на Софийския градски народен съвет (СГНС) с председател – Д. Брадистилов. По негово време продължават работите за преодоляване на последиците от военновременните години и нормализиране на живота на столичния град.
ТОДОР ЖИВКОВ
(27 май 1949 – 1 ноември 1949)
През май 1949 г. се провеждат първите избори за народни съвети в НРБ. На сесия на Изпълнителния комитет (ИК) на СГНС на 27 май с.г. за нейн председател с двегодишен мандат е избран Т. Живков. За 5-месечното му пребиваване на тази длъжност се подготвя първият 5-годишен план за развитието на София.
ИВАН ПАШОВ
(2 ноември 1949 – 14 декември 1952)
Разработва се план за облекчаване на жилищната криза в София. Извършват се благоустройствени работи в някои крайни квартали. Ремонтират се училищни сгради и започва строежът на няколко нови училища. Увеличава се броят на трамвайните коли и на автобусните и тролейбусните линии.
ДИМИТЪР ПОПОВ
(22 декември 1952 – 24 февруари 1962)
От края на 1952 г. за председател на ИК на СГНС за три поредни мандата е избран Д. Попов. През този период се изгражда обществено-административният център на София. Влиза в сила указ за ново административно деление на столицата на 6 района. Одобрен е Генералният план за реконструкция на София и околоградската зона. София става член на Световната федерация на общинските градове.
ГЕОРГИ ПЕТКОВ
(8 март 1962 – 20 септември 1967)
Открити са: ТЕЦ „Трайчо Костов", Хлебозавод 2, Домостроителният комбинат, Първият битов комбинат и др. Пуснати са тролейбусните линии до: кв. „Изток" и кв. „Гео Милев", Подуянска гара – кв. „Левски", кв. „Хаджи Димитър" – Медицински институт. Правят се първите предварителни проучвания за бъдещо строителство на софийското метро.
ГЕОРГИ СТОИЛОВ
(21 септември 1967– 11 ноември 1971)
Въвежда се безкондукторно таксуване в обществения транспорт. Открити са пешеходни подлези в Центъра и на Орлов мост, комбинатът за битови услуги на бул. „Дондуков", спортно-туристическият комплекс „Алеко", хотел „Щастливеца" и др.
ИВАН ПАНЕВ
(12 ноември 1971 – 5 декември 1977)
Открити са новата сграда на Централната жп гара, мостът естакада над бул. „Ленин" (дн. бул. „Цариградско шосе"), хлебозавод „Дружба", автобаза „Малашевци", Заводът за безалкохолни напитки и др. Направена е първата копка на ж.к. „Модерно предградие" (дн. „Люлин"). Одобрен е техническият проект за строителството на софийското метро. Внесена е промяна в художественото оформяне на столичния герб (1974).
ПЕТЪР МЕЖДУРЕЧКИ
(27 март 1978 –19 юни 1986)
Преизбиран е три поредни мандата за председател на ИК на СГНС, Столичния общински народен съвет (СОНС), Столичния народен съвет (СНС). По това време се приемат програми за развитие на жилищното строителство, подобряване състоянието на здравеопазването, защита на природната среда, реконструкция на водоснабдителната система на столицата и др. ИК на СОНС приема проект за частично изменение на Общия градоустройствен план на София. Реконструират се булевардите: „Стамболийски", „Др. Цанков", „Ботевградско шосе", "Околовръстният път" и др. Работи се по изграждането на градска пречиствателна станция за отпадъчни води. Определя се 3 април за Ден на София.
СТЕФАН НИНОВ
(20 юни 1986 – 27 юли 1990)
Започва поетапно строежът на софийския метрополитен. ИК на СНС разработва програма за опазване на природната среда. Определят се лимити за ползване на вода от промишлените предприятия на столицата. Утвърден е проект за цялостно преустройство на бул. „Ботевградско шосе" и транспортен възел „Подуяне – Пирдоп". Учредяват се общински фирми, на които се поверяват дейности от областта на строителството, производството, търговията, транспорта, услугите.
АЛЕКСАНДЪР КАРАКАЧАНОВ
(17 октомври 1990 – 20 октомври 1991)
Утвърден е временен ИК на СНС. За първи път от 1948 г. неговият състав е многопартиен. За кмет е избран председателят на Зелената партия Ал. Каракачанов. Създадена е Комисия по наименованията при СНС. На редица софийски улици, булеварди и площади се възвръщат предишните или се дават нови имена.
АЛЕКСАНДЪР ЯНЧУЛЕВ
(21 октомври 1991 – 16 ноември 1995)
На 13 октомври 1991 г. се провеждат избори за кметове и общински съветници. За първи път в историята на Софийската община кметът е избран с пряко гласоподаване. Възстановява се гербът на София в първоначалния му вид от 1900 г. Изработено е знамето на столицата, на което е изобразен възстановеният герб. 17 септември – денят на великомъчениците Вяра, Надежда и Любов и тяхната майка София– е обявен за Ден на София.
СТЕФАН СОФИЯНСКИ
(1995 – 2005 г.)
Първи мандат 1995 – 1999 г.
Втори мандат 1999 – 2004 г.
Трети мандат (непълен) 2004 – 2005 г.
Стефан Софиянски е роден през 1951 г. в София. Има висше икономическо образование. Работи като научен сътрудник в ЦЕССИ, а след това като председател на Комитета по пощи и далекосъобщения. През 1993 –1994 е заместник председател на НКС на СДС. През 1995 г. е избран за депутат в 37. НС, а по-късно – за кмет на гр. София. По време на мандатите си като столичен кмет, за няколко месеца през 1997 г., оглавява Служебен кабинет, до провеждането на извънредни парламентарни избори. През кметските мандати на Стефан Софиянски започват дейностите по изработване на Общ устройствен план на София. Извършени са редица дейности в областта на строителството и архитектурата, благоустройството и социално-битовите нужди на гражданите, образованието и културата на територията на столицата. Ремонтирани и реконструирани са редица булеварди и улици в столицата като: бул. „Хр. Ботев”, бул. „Сливница”, бул. „Ал. Малинов”, бул. „Акад. Ив. Гешов”, бул. "Витоша”, ул. „Алабин” ,"Пиротска” и др. Ремонтиран е и Предгаровият площад. Открита е новата автогара на столицата. Въвежда се в експлоатация І метродиаметър от Столичното метро в участъка от ж.к. “Люлин” до центъра на града. Съвместно с посланика на Япония в София кметът прави първа копка на метроотсечката от стадион „Юнак” до "Интерпред". Завършени са пречиствателна станция за питейна вода – „Бистрица” и водопровод „Искър”. Изпълнена е рехабилитация на пречиствателната станция в Кубратово. Стартира изграждането и експлоатацията на сметището в Суходол, закупени са немски машини за сметопочистване и сметоизвозване. За нуждите на градския транспорт са доставени нови автобуси – тип „Мерцедес”, а за Спешния медицински център – линейки тип „Фолксваген”. Ремонтирана и обновена е къпалнята “Мария Луиза”. Изпълняват се дейности за осигуряване на достъпна среда за хората с увреждания. Открит е първият асансьор за инвалиди в подлеза на „Орлов мост”, извършва се адаптация на тротоари при кръстовища за граждани с двигателни проблеми, рампи и асансьори в общинските сгради. След провеждане на конкурс стартира проект за адаптация на Общинската минерална баня за музей на София с активно присъствие на минералната вода. Реконструиран е площад „Бански” с фонтана, във вида им от 60-те години на ХХ в. В близост са изградени водоналивни съоръжения за минерална вода, където централно място заема статуята на Аполон Медикус – здравоносно божество, свързано с минералните извори на древна Сердика. Ремонтирани и обновени са Централни хали. Ремонтирани и реставрирани са раннохристиянските храмове – Базиликата „Св. София” и църквата „Св. Георги – Ротондата”, които вече приемат богомолци. Изграден е новият символ на София – паметник статуя на Покровителката на града, издигнат на пл. „Св. Неделя” с автор скулптора Г. Чапкънов. След реконструкция и реставрация за софиянци и гостите на София е отворен подлезът „Източна порта на Сердика” (между Министерски съвет и Президентство) и фонтана пред него. На мястото на взривения мавзолей са изградени т.нар. “Градини на ООН”. През 1997 г. започва осъществяване на проектите “Красива София” и “Красива България”, като са обновени едни от най-красивите сгради в столицата – паметници на културата – Военният клуб и сградата на БАН, пл. “Славейков”, превърнал се в книжен пазар и културно средище на открито, улица “Пиротска” и др. Реконструирана е сградата на Гарнизонно стрелбище, където е открит новият Музей за национално и политическо помирение. След десетилетия на разруха и забрава отваря врати Гробницата паметник „Княз Александър І Батенберг”. Открити са центрове за бездомни деца и такива с увреждания в кв. “Лозенец” и кв. “Люлин”. Проблемите с бездомните кучета в София не са решени. Открит е само един приют в с. Сеславци. Международните бизнес и културни контакти на общината в лицето на кмета са с предприемачи и кметове на Москва, Париж, Берлин, Лондон, Атина и др. Проведени са изложби, спектакли на открито, чествания и други събития, свързани със значими дати от историята на столицата и страната.
МИНКО ГЕРДЖИКОВ
( 30.06.2005 г. – 12.11.2005 г.)
Минко Герджиков е роден през 1955 г. Завършва специалността „Финанси и кредит”. Работи в „Булстрад” АД, а след това в Министерство на външната търговия. През 1987 – 1991 г. е търговски представител на Р България в Атина, Гърция. В служебния кабинет на Ст. Софиянски през 1997 г. заема длъжността зам. министър на търговията и външноикономическите отношения. Понастоящем е зам. кмет по Направление „Финанси, стопанска дейност, европейски програми и проекти” в Столична община. В периода, в който М. Герджиков изпълнява длъжността кмет на София, стартира решаването на един от основните проблеми на столицата. Затворено е сметището в Суходол, създаващо голямо социално напрежение. Закупени са и влизат в експлоатация няколко машини за балиране на битовите отпадъци на територията на „Кремиковци”, „Нови Искър” и в района между кв. ”Требич” и с. Мрамор. Приета е „Програма за управление на отпадъците в София”. Столична община продължава изграждането на Софийското метро. Герджиков прави първа копка за строежа на I-ви метродиаметър в участъка от „Интерпред” до „Младост”. Закупена е нова мотриса, която влиза в експлоатация. Предприети са ремонтно-възстановителни дейности, свързани с трамвайната отсечка от "Паметника Левски” до театър „София”. Подменени са всички трамвайни стрелки. Във връзка с честите пътни инциденти в кв. ”Княжево” са предприети действия за частично решаване проблема с трафика и тежкотоварните камиони, преминаващи през квартала. Предприемат се мерки срещу част от незаконните ромски гета в община Слатина, кв. ”Хр. Ботев”. Те са премахнати и някои от обитателите им се връщат по родните си места. Столична община съдейства за отпускането и разпределянето на парична помощ на най-засегнатите от наводненията жители на район "Нови Искър". Изпълнени са спешни ремонти и почистване на реките в пострадалите райони. М. Герджиков открива първия общински хоспис за възрастни и трудноподвижни хора в „Младост” 3, което е част от мерките на общината за подпомагане на хората в неравностойно положение. Поставя се началото на участието на София за кандидат-домакин на Зимните Олимпийски игри. М. Герджиков и И. Кръстева, временно изпълняващ длъжността pредседател на БОК, подписват „Процедура за приемане на кандидатите за зимните олимпийски игри през 2014 г.”
БОЙКО БОРИСОВ
(2005 – 2009 г.)
Роден е през 1959 в Банкя. Завършва Висшата школа на МВР с чин „лейтенант”. През 2001 г. е назначен за Главен секретар на МВР и е произведен в чин “полковник”, а през 2002 – в чин „генерал-майор”. След проведените частични кметски избори Борисов спечелва като независим кандидат и през 2005 г. заема длъжността кмет на гр. София. Ремонтните и благоустройствени действия, инициирани от Столична община, са свързани с реконструкцията на улици и булеварди като: „България”, „Мадрид”, „Цар Борис ІІІ”, „Цариградско шосе” и др. Извършен е частичен ремонт на бул. „Ал. Стамболийски”. Завършва ремонтът и разширението и е пусната в експлоатация южната дъга на "Околовръстния път" на София. Реконструира се и се разширява ул. „Опълченска”, в участъка от бул. “Стамболийски” до бул. “Сливница”. Продължава изпълнението на проекта за изграждане на І метродиаметър на Софийското метро от центъра до кв. “Младост”. Стартира изпълнението на проекта за ІІ метродиаметър от кв. “Хладилника” до кв. “Надежда”. Едно от най-значимите събития през мандата на Бойко Борисов е приемането на Общ устройствен план на София. Със съдействието на общината и с участието на фирма „Екобулпак”стартира програма за разделно събиране на отпадъци. По инициатива на кмета се търсят варианти за изграждане на модерен завод за преработка на софийските битови отпадъци. Кметът Борисов открива социален център „Майка и бебе” за подпомагане на самотни майки, изграден по съвместен проект с МТСП. Възникналите проблеми в “Топлофикация – София АД” налагат общината да прехвърли своя дял, като дружеството става изцяло държавна собственост. Предприети са действия за обновяване на транспортния парк чрез закупуване на нови трамвайни мотриси и автобуси. За пръв път в страната е въведена т.нар. GPS система за контрол на градския транспорт. Тя е свързана с поставянето на информационни, електронни табла на част от спирките. В трамвайните мотриси се въвежда система за електронно таксуване на гражданите. Реконструирано е езерото „Ариана” и там е открита най-голямата ледена пързалка на Балканите. Продължават дейностите, свързани с осигуряване на достъп до обектите – общинска собственост за хората с увреждания. Предприемат се инициативи за съвместно сътрудничество с кметовете на много европейски столици. За съблюдаване на реда и предотвратяване на престъпления и злоупотреби е приета „Наредба за обществения ред в София”. Общината организира културни прояви като: концерти на световно известни певци и групи, художествени изложби, чествания по повод събития, свързани със столичния град или от национален характер, както и прояви в областта на спорта. Столична община работи по проекти за финансиране по международни програми в областта на строителството, спорта, образованието, екологията и др. Приетата е „Програма за управление и развитие на СО през 2008 – 2011 г.”, която предвижда различни стопански, социално-битови и културни инициативи и действия в полза и за благото на гражданите на милионния град.
ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА
(23.11.2009 – 13.11.2023 г.)
Йорданка Фандъкова е най-дълго управлявалият кмет на Столичната община в цялата предходна история от обявяването на София за столица на България и е първата жена, избирана на този пост. Тя е родена на 12 април 1962 г. Завършва 35 Средно езиково училище „Добри Войников“ в София и Софийския университет „Св. Климент Охридски“, специалност „руска филология“.
Йорданка Фандъкова управлява Столична община от 23 ноември 2009 г. до 13 ноември 2023 г., след като печели 4 пъти местните избори. На 23 ноември 2009 г. Фандъкова е избрана за кмет с 66,23% от гласовете на частични местни избори, след това е преизбирана за 3 пълни мандата – през 2011 г., когато печели кметските избори на първи тур с 53,3%, през 2015 г. – с 60,17% на първи тур, и на втори тур на изборите през 2019 г. с 49,98%.
В периода 2006 – 2009 г., преди да заеме кметския пост, Йорданка Фандъкова е била зам.-кмет на Столична община с ресор образование, култура, спорт и туризъм и министър на образованието.
Основен приоритет в работата на Фандъкова като кмет на Столична община е строителството на софийското метро. По нейно време са построени 42,5 км метро, или 80% от метромрежата на София. Пътуващите с метрото всеки ден достигат до 360 000 души през 2023 г., спрямо 70 000 през 2009 г. Тя оставя в строителство още 9 км метро, които са разширения на третата линия.
По време на нейното управление е извършена най-мащабната модернизация на градския транспорт и се постига над два пъти намаление на емисиите от транспорта. Обновени са 100% от тролеите, 90% от автобусите и 50% от трамваите на градския транспорт. В този период са закупени и първите електрически автобуси за градския транспорт – като техния дял в системата на автотранспорта достига 16%. Създадена е първата единна електронна система за пътуване в градския транспорт, с която се въвеждат и електронни плащания с банкови карти директно в превозните средства.
В периода на управление на Фандъкова са изградени 6 кръстовища на две нива, с които цялостно се променя транспортния трафик. Това са кръстовищата на Телевизионната кула, Семинарията, Лъвов мост, на бул. „Акад. Гешов“ и ул. „Г. Софийски“, на бул. „Сахаров“ и бул. „Ляпчев“ в „Младост“ и на бул. „Цар Борис III“ и ул. „Житница“. Изградени са 13 транспортни пробива, основно са ремонтирани 310 км улици и булеварди, 158 мостови съоръжения, изградени са 106 км велотрасета. В периода са изградени 40 км от околовръстния път на София и са изготвени проектите за последния участък между бул. „България“ и автомагистрала „Струма“. Фандъкова създава отделна програма за основен ремонт и изграждане на тротоари, по която са изградени над 330 км настилки. Тя започва и първата програма за основен ремонт на трамвайни трасета, по която са обновени 29,3 км от най-стария трамваен път.
Фандъкова създава първите специални програми за подобряване на пътната безопасност и изгражда първата в страната автоматизирана система за управление на трафика. По нейно време е изградена първата в България интегрирана автоматизирана система за видеонаблюдение с над 9500 камери. Системата обхваща 100% от училищата, 85% от детските градини, 100% от булевардите, влизащи в центъра и пешеходните пространства, 100% от превозните средства на градския транспорт и метростанциите, 80% от най-посещаваните паркове и 70% от всички основни кръстовища в града.
В периода на нейното управление са изградени първите 8 буферни паркинга и започва програма за изграждане на етажни паркинги в кварталите.
Йорданка Фандъкова започва първата целенасочена програма за изграждане на нови паркове и възстановяване на съществуващите знакови паркове на София. По нейно време са изградени 3 нови парка, възстановени са 50 градски парка и градини, а парковете „Врана“ и „Военна академия“ са отворени за граждани. Общо над 2 млн. кв. м са обновените зелени площи. Реконструирани са 13 знакови фонтана и са изградени първите 30 поливни системи в паркове.
В този период София започва работа по програми за подобряване на качеството на въздуха, които водят до съществен напредък в намаляването на нивата на фини прахови частици, които са основния замърсител в града. През 2023 г. София за 4-та поредна година постига нива под нормата за средногодишна концентрация на ФПЧ. Фандъкова стартира първата програма за безплатна подмяна на печки на дърва и въглища за домакинствата с екологични варианти. По данни на НСИ в периода 2011-2021 г. над 21 000 семейства са заменили отоплението си твърдо гориво. През 2023 г. София става и първият български град, който въвежда зона за ниски емисии от транспорта. За намаляване на запрашаването Фандъкова стартира първата програма за реновиране на междублокови пространства с премахване на т.нар. кални точки, на чието място се оформят квартални паркинги.
Като кмет Фандъкова създава програмите „Зелена София“ и „Новата гора на София“. По програма „Зелена София“ са реновирани над 1600 градини пред жилищните блокове, а по програмата „Новата гора“ на София са залесени 1 288 дка нови гори за създаване на зелен пояс около града. В периода са засадени над 33 200 нови дървета по улици, булеварди, паркове и градини и са залени над 566 000 фиданки в крайградските територии.
Започва модернизацията на софийската зоологическа градина, като шест сектора са реновирани и местообитанията за животните са разширени.
В периода 2014-2015 г. е изградена системата за преработка на битови, зелени и биологични отпадъци на София. Процентът на депониран отпадък е намален от 100% на 18%. Изграденият завод за преработка на смесения битов отпадък е най-големият на Балканите с капацитет да преработва 410 хил. т. отпадъци и да оползотворява 90% от тях с производството на РДФ-гориво. В периода Столичната община увеличава 1,5 пъти разделното събиране на отпадъци, като стартира серия от кампании за насърчаването му.
По времето на управлението на Фандъкова са изградени и подменени 500 км водопроводи и 264 км канализационна мрежа, като загубите на вода са намалени с близо 25%.
Йорданка Фандъкова е първият кмет след демократичните промени, който създава специална програма за изграждане на детски градини и училища. В периода на управлението й са изградени 144 нови сгради на детски градини и 24 училищни сгради. С мащабното строителство е преодолян недостигът на места за деца в градинските групи в 15 от 24 столична района. Реализира се и ежегодна програма да основни ремонти и внедряване на енергийна ефективност в училищата, детските градини и яслите.
В периода Столична община създава програма за насърчаване на детско-юношеския и масовия спорт. В периода са изградени 112 физкултурни салони в детски градини и училища, и 15 плувни басейна. Реновирани са 69 физкултурни салона и 12 училищни басейна. Изграден е многофункционалният спортен комплекс „Възраждане“ на площ от 24 хил. кв. м и започва изграждането на 5 спортни комплекса в кварталите съвместно със спортни клубове. Изградени са първите 133 фитнеса на открито и скейт парк в Северния парк. Заради последователните си усилия за подобряване на условията за спорт София печели приза Европейска столица на спорта през 2018 г. и Световна столица на спорта за 2024 г.
По време на управлението на Йорданка Фандъкова са изградени 4 музея. Това са Музея за история на София, подземния музей под базиликата „Св. София“, Триъгълната кула и археологическата експозиция „Антична Сердика“. Изградени са първите два археологически парка – Западната порта на Сердика и Късноантичен мавзолей „Южен парк“. През периода Столична община подкрепя провеждането на археологически разкопки на пл. „Св. Неделя“, на неолитно селище „Слатина“, комплекс „Урвич“ и др.
През периода са реставрирани сградите на Централната минерална баня и минералната баня в Банкя, и започва реставрацията на банята в „Овча купел“. Създадена е и програма „Културно наследство“, с която се подпомагат собствениците на сгради-паметници на културата.
Йорданка Фандъкова инициира създаването на двете най-големи програми за подкрепа в областта на културата – това са столичната програма „Култура“ и Календар на културните събития на Столична община. Чрез програма „Култура“ са подкрепени над 2300 културни проекта, а 1350 културни събития са подкрепени чрез Календара на културните събития. С подкрепа на общината се създадени знакови за София и страната фестивали. През 2015 г. София печели приза творчески град на киното на ЮНЕСКО.
Столична община изгражда първият регионален център за съвременно изкуство „Топлоцентрала“, 5 галерии и 7 сцени на открито. Създадени са и 5 филиала на Столичната библиотека.
По инициатива на кмета Фандъкова е създадена първата общинска инвитро програма с донорски яйцеклетки и са организирани най-мащабните програми за организиран скрининг на социално значими заболявания. Стартира монтирането на автоматични външни дефибрилатори на станциите на софийското метро.
В периода са увеличени със 70% местата в социалните услуги, като общината поддържа 111 социални услуги за деца и възрастни. Столична община създава кризисен център за бездомни, кризисен център на жени и деца, жертви на насилие и първата общинска правна клиника, за предоставяне на правна помощ на жертви на домашно насилие. По инициатива на кмета Фандъкова се създава програмата „Асистент за независим живот“, с която всяка година над 1200 човека в неравностойно положение ползват услугите на личен асистент.
Йорданка Фандъкова създава първата в България общинска служба за аварийна помощ и превенция, за незабавна реакция при инциденти, кризисни ситуации и природни бедствия. С отличната си подготовка и оборудване екипите на аварийната служба на Столична община участват в спасителни операции и на територията на други общини, и съседни държави. По нейно време е създадена е първата система за постоянен контрол на нивата на реките, които преминават през територията на общината. Тя създава и първите програми за планово и аварийно почистване на речни корита за преодоляване на риска от наводнения.
София е първият български град, който стартира процесът на отваряне на данни, като поддържа 59 бази данни в машинно четим формат. Изграден е Контактен център за сигнали, който работи в режим 24/7, който разполага и с мобилно приложение и вайбър-канал за информация. Над 120 услуги към гражданите и бизнеса се предоставят през единния модел на Столична община. София стана и първият град, който осигури административно обслужване за глухи и сляпо-глухи граждани.
В периода 2007 – 2023 г. бюджетът на Столична община беше увеличен 4 пъти без вдигане на основни местни данъци и такси. Инвестиционната програма на общината е увеличена от 4,5 пъти и са защитени над 5,3 млрд. лв. безвъзмездни средства по европейските програми.
В периода София се класира на 5-о място в класацията на „Файненшъл таймс“ за технологични градове на бъдещето по ефективност на разходите и на 7-о място по удобство за бизнеса.
От 2010 г. Столична община се присъедини към градовете с инвестиционен рейтинг, с рейтинг равен на този на държавата.
Отчет на кмета Йорданка Фандъкова за периода 2009 – 2023