"Изкуство на глас в Националната галерия" представя серия от публични разговори и поставя акцент върху някои от новите изложби в Календара на Националната галерия. Техни водещи са философът, журналист и преподавател Николай Колев и поетът, драматург и литературен критик Стефан Иванов.
През философската, културологичната и дори литературната оптика срещите с художници, куратори и изкуствоведи ще разкрият творческата логика зад произведенията, художествените методи, историческите и социални контексти, връзките между традиция и иновация.
"Изкуство на глас в Националната галерия" се провежда всеки месец и е със свободен достъп, реализира се с финансовата подкрепа на Столичната община – Програма "Култура".
"Изкуство на глас в Националната галерия" е формат, който се фокусира изцяло върху визуалните изкуства, за да направи опит за задълбочен разговор за художественото наследство и неговото осмисляне през призмата на съвременността. Специален акцент е поставен върху диалога между постоянната колекция и временните изложби, между класическото и съвременното, между местното и международното в изкуството. Поради естествения образователен характер на публичните разговори, те са силно насочени и към млада публика с интереси в областта на визуалните изкуства.
Проектът си поставя и съществената задача да спомага за възстановяването на традицията на критическия дискурс за изкуство в публичното пространство. Във времето на скоростните медийни реакции и динамиката на социалните мрежи "Изкуство на глас" опитва да навлезе обратно в територията на прецизния анализ и рефлексия, но прави това по достъпен и интересен начин.
Всеки разговор се публикува като текст в "Портал Култура".
Експозицията "Йожен Кариер: Визионерът" е представена в "Квадрат 500" до 4 октомври, а на 18 септември Николай Колев и Стефан Иванов ще разговорят с кураторката на изложбата Искра Траянова.
Изложбата "Йожен Кариер: Визионерът" предлага нов по-концептуален поглед към един от най-забележителните френски художници от втората половина на XIX век, подчертавайки влиянието, което е оказал върху своите съвременници, както и върху творчеството на ключови фигури на ранната модерност през XX век.
Въпреки че Йожен Кариер присъства в постоянната експозиция на Националната галерия в "Квадрат 500", името му е сравнително непознато за широката публика. Амбицията на екипа е да бъдат представени за първи път всички негови живописни платна, литографии и рисунки от музейната колекция. В хода на проучването бе открито, че тези литографии са с висока колекционерска стойност, изключително ценни екземпляри от уникални библиофилски издания, публикувани в ограничен тираж в Париж през последната четвърт на XIX век. Само Метрополитън музей в Ню Йорк, Държавният музей в Щутгарт, Музеят Орсе в Париж, Държавният музей в Амстердам и Музеят на изкуствата в Кливланд могат да се похвалят, че притежават от тези отпечатъци.
Кариер е сред онези творци, които са били признати приживе и чиито произведения присъстват в най-големите музеи. Той е работил винаги извън стилистичните категории на своето време, без да претендира, че принадлежи към някакво конкретно движение. Съпротивлявайки се на всякаква квалификация, живописецът, гравьорът и рисувачът Кариер – съвременник на Гюстав Моро, Одилон Редон и Пол Гоген – бързо се обгражда с най-влиятелните фигури в артистичния и литературен свят на своето време. Творчеството му е повлияло на Пикасо, който е черпил вдъхновение от неговата монохромна живопис.
Отвъд модерността на сюжетите, именно в стила на рисуване на художника се крие голямото приключение в изкуството му. Изтъкнат портретист и майстор на семейните сцени и темата за майчинството, предшественик на минимализма, той елиминира детайлите, превръщайки образите в архетипи и изрази на чувство отвъд условната рамка на конкретното време. Постигнатото меко монохромно сфумато му позволява да създаде сложно и мистериозно взаимодействие на прозрачност и дълбочина. Подобно на мимолетни видения, неуловими за четката, неговите фигури сякаш изплуват от пейзажа, от фона, от друго време-пространство.
Искра Траянова – куратор на изложбата