ТАЕКУОНДО – ИЗКУСТВОТО НА ЛЕТЯЩИТЕ УДАРИ


​​​​​​Таекуондо е модерно корейско бойно изкуство, чието име означава „пътят на ръцете и краката“. Първите следи идват от корейските кралства Когурьо, Пекче и Силла. Негов създател е генерал Чой Хонг Хи.

След края на японското окупационно управление в Корея, майсторите отварят нови школи (куани), за да възродят националните бойни изкуства, смесвайки традициите с елементи от карате.

Като основа на съвременните движения служат Тхекьон и Субак. Това са традиционни корейски бойни игри и изкуства с акцент върху ударите с крака.

На 11 април 1955 г. Генерал Чой Хонг Хи официално обединява различните стилове и регистрира името Таекуондо.

През 1959 г. таекуондо се разпростира извън границите на Корея.

През 1960 г. се отбелязва бързо разпространение и популярност на таекуондо не само в Корея, но и в много страни по света. Първият демонстрационен отбор по таекуондо се е състоял от майсторите Хан Ча Кио, Ким Джунг Кеун, Парк Джунг Су и Куон Дже Хуа, които популяризирали новото бойно изкуство в девет страни. Това послужило като основа за създаването на Международната таекуондо федерация (ITF) през 1966 г. През 1972 г. в Сеул, Корея е основана Световната таекуoндо централа “Kukkiwon”, където през 1973 г. се регистрира и Световната таекуондо федерация и се провежда първото световно първенство, като в него участват около 200 бойци от 17 държави. С основаването на Световната тaeкуондо федерация започва и пътят към олимпийското  развитие на таекуондо. Година по-късно, през 1974 г. в Монреал, Канада, се провежда и Първото световно първенство на алтернативната федерация ITF, събирайки 190 състезатели от 25 страни.

За да се координира бумът на спорта и в Европа, на 22 май 1976 г., представители на 12 държави (сред които Испания, Германия, Италия, Нидерландия и Франция) основават Европейския таекуондо съюз (ETU / World Taekwondo Europe). Веднага след учредяването му в Барселона, Испания, се провежда и Първото европейско първенство, в което премерват сили мъже от 12 европейски държави, а най-много титли печелят отборите на Нидерландия и Западна Германия (ФРГ).

Таекуондото (стил WT) прави своя дебют като демонстративен спорт в Сеул през 1988 г., а през 2000 г. става официална олимпийска дисциплина в Сидни и е неизменна част от програмата на всички Олимпийски игри, провеждани оттогава насам. Към 2026 г. Световната таекуондо федерация има 215 страни членки, както и отбор на бежанците.

Любопитни факти:

  • По-бързо от мигване: Ударът с крак в таекуондо отнема едва 0,15 секунди, което е два пъти по-бързо от едно примигване.
  • Сила на удар: Завъртащите удари с крак могат да генерират над 400 кг сила, способна да троши бетонни блокове.
  • Защо се вика: Писъкът (кихап) свива коремните мускули, като едновременно увеличава силата на удара и предпазва тялото от контраатака.
  • Символика на цветовете: Цветовете на коланите показват пътя на едно растение – от семето (жълт), през растежа (зелен) към небето (син) до пълната зрялост (черен).
  • Известни майстори: Футболната звезда Златан Ибрахимович и актьорът Чък Норис притежават черни колани по таекуондо.

 

ТАЕКУОНДОТО В БЪЛГАРИЯ


През 1976 г. д-р Валери Найденов (учил бойното изкуство в Мароко при корейски майстор) започва да съставя първите групи в България. По това време тогавашната власт в България забранява официалното практикуване на източни бойни изкуства (разрешени са само джудо, самбо, бокс и борба). Тренировките се провеждат скрито в малки школи и мазета.

През 1985 г. в България пристига севернокорейският майстор Ким Унг Чол. Неговото посещение дава огромен тласък на дисциплината, а по-късно той става и първият преподавател по специалност „Таекуондо“ в Националната спортна академия (НСА). За да оцелее структурата, таекуондо се развива под шапката на спортното дружество „Хан Аспарух“. Благодарение на подкрепата на влиятелни фигури (като Иван Славков – „Батето“), до края на 80-те години секцията вече наброява над 25 000 членове.

През 1989/1990 г. официално се учредява Българската федерация по таекуондо (БФТ) с първи председател д-р Валери Найденов.

През 1994 г. се създава Българската федерация по таекуондо – WT (олимпийски стил), която получава международен лиценз и право да подготвя състезатели за Олимпийски игри.

Принос за развитието и утвърждаването на таекуондо в България имат корейските инструктори Ким Чол Ман VI дан (1989 – 1993), Чанг Кьонг Су V дан (1992 – 1996 г.) Сок Мин Чол VII дан (1993 – 1999 г.), Ким Хо VI дан (2002 – 2007 г.), Ким Унг Чол IX дан и Парк Санг Хюн VI дан (от 2009 г.).

В годините след това федерацията преминава през различни ръководства – Александър Малинов, Валентин Трънски (от 1995 г.), Андрей Георгиев, д-р Росен Михайлов, а от 2016 г. – Слави Бинев. който през 2017 г. беше избран и за първи вицепрезидент на Европейската таекуондо федерация, а през 2025 г. и за член на борда на директорите на Световната таекуондо федерация.

Днес таекуондо у нас е разделено основно в две направления – традиционното (ITF) и олимпийското (WT), развивани от различни родни асоциации. Към момента Българската федерация по Таекуондо (WT) обединява над 50 клуба с над 10 000 активни състезатели. 

Българските таекуондисти постигат огромни успехи на международната сцена, оглавени от историческия първи олимпийски медал от Париж 2024.

Олимпийско таекуондо (WT)

  • Кимия Ализаде: Спечели исторически бронзов медал за България на Олимпийските игри в Париж (2024 г.), (кат. до 57 кг), златен медал и европейска титла на Европейското първенство в Белград (2024 г.)
  • Владимир Далаклиев – бронзов медал от Световно първенство за мъже и жени в Муджу, Корея (2017 г.) – първи медал от Световно първенство за мъже и жени.
  • Станислав Митков – сребърен медал от Световно първенство до 21 г. – Найроби, Кения (2025 г.), сребърен медал от Световно първенство за юноши – Чунчон, Корея (2024 г.) и европейски шампион за юноши – Егъл, Швейцария (2025 г.)
  • Ерика Карабелева – сребърен медал от Европейско първенство за мъже и жени – Мюнхен, Германия (2026 г.), златен медал от Младежки европейски олимпийски фестивал и бронзов медал от Европейско първенство за девойки – Талин, Естония (2023 г.) 
  • Християн Георгиев – бронзов медал от Европейско първенство за мъже и жени – Мюнхен, Германия (2026 г.), бронзов медал от Световно първенство до 21 г. – Найроби, Кения (2025 г.)
  • Илина Иванова – бронзов медал от Европейско първенство за мъже и жени в София, България (2022 г.)
  • Илияна Енева – бронзов медал от Европейско първенство за мъже и жени в Рим, Италия (2008 г.)
  • Александър Джорджев – световен шампион за кадети – Шарм ел Шейх, Египет (2017 г.), европейски шампион за кадети – Букурещ, Румъния (2016 г.), европейски вицешампион за юноши – Марина Д‘ор, Испания (2019 г.)
  • Денис Димитров – сребърен медал от Световно първенство за кадети – Ташкент, Узбекистан (2019 г.)
  • Кристиян Златен – бронзов медал от Световно първенство за кадети – Шарм ел Шейх, Египет (2017 г.)
  • Калина Бояджиева – бронзов медал от Европейски олимпийски игри и златен медал от Европейско първенство за девойки;
  • Дея Пеева – бронзов медал от СП за девойки Ташкент (2026 г.) и бронзов медал от Европейско първенство за девойки – Егъл, Швейцария (2025 г.)
  • Христо Богданов – европейски шампион за юноши – Марина Д‘ор, Испания (2019 г.)
  • Любомир Богданов – вицешампион на Европа за юноши – Марина Д‘ор, Испания (2019 г.)
  • Цветелина Николова, Даниел Ладжев – златни медали за кадети.

Традиционно таекуондо (ITF)

  • Албена Малчева: Една от най-титулуваните български състезателки с множество световни и европейски титли на спаринг през 2011 – 2015 г.
  • Василена Йорданова: Европейски шампион в категория до 52 кг през 2019 г.
  • Отборен триумф: На Световното първенство в Италия през 2015 г., националният ни отбор по ITF завоюва 7 световни титли и общо 23 медала.